2.12.2015 г., 7:55

Мой

517 0 5

Алени устни, лятото шарено,
медени думи ще разменим.
Ала си мисля как ли е правено
твоето тяло, тези очи.

Гледам те, тихо, даже не дишам,
нашата приказка да не сразя.
Мисля, че обич е, няма да питам,
просто ще мисля и ще мълча.

Ще те целуна, ще те притисна,
към мен, покрай мен ти все да седиш.
Ще бъдеш мой и не ще те пусна,
дори и да искаш да си вървиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Анастасия!
  • С тва без тва, ама знаеш,че съм прав.
  • С това "тва" в коментара как да приема критиката сериозно, Димитър. А на Гаврил благодаря!
  • Хубав хубав,ама нещо на края взе че се изложи.С тва "вървиш" развали цялата работа.
  • Хубав стих

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...