8 окт. 2010 г., 10:17

Мой бряг

823 0 8

Дочух те, момче, със сърцето те чувам,
ръчица в ръката ти тихичко свих,
тръгвам с теб, дори да сънувам,
в света ти от обич, в проза и стих.
Не искам да плачеш, аз съм причастие -
твоето малко-голямо дете,
като бяла магия, малкото щастие
за нас ще остане... мое старо момче!
Ти си южният бряг, който винаги търсех -
моят пристан спокоен и тих,
в тебе притихвам, сълзите избърсала,
моя тъжна любов... чак сега те открих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....