smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
8 oct 2010, 10:17

Мой бряг

  Poesía
824 0 8

Дочух те, момче, със сърцето те чувам,
ръчица в ръката ти тихичко свих,
тръгвам с теб, дори да сънувам,
в света ти от обич, в проза и стих.
Не искам да плачеш, аз съм причастие -
твоето малко-голямо дете,
като бяла магия, малкото щастие
за нас ще остане... мое старо момче!
Ти си южният бряг, който винаги търсех -
моят пристан спокоен и тих,
в тебе притихвам, сълзите избърсала,
моя тъжна любов... чак сега те открих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0