12 июн. 2008 г., 17:33

Мой спомен

748 0 4
Мой спомен бледен,
изпълнен с рухнали мечти,
върни цвета вълшебен,
върни изминалите дни.

Мой спомен свиден,
за приказки невъзродими,
за живота мирен,
за игрите ни неповторими.

Мой спомен бляскав,
мислите изпълваш ти с тъга.
Тука да живея исках -
сега далече е реалността.

Мой спомен вечен,
тук оставих своята душа
и дома далечен,
оставих тука хиляди неща.

Мой спомен тих,
още ме разкъсваш ти.
Никога не си простих,
че напуснах своите земи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • пиши виниги, за да можем да се наслаждаваме на красивата ти поезия!
  • прекрасно,наиситна умееш да пишеш и то страхотно
  • !!!*
    Много!
  • подреден... спретнат стих... и казва много...

    стана ми тъжно на края... където искаш там трябва да бъдеш... непростимо е да оставиш сърцето си другаде...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...