12.06.2008 г., 17:33

Мой спомен

747 0 4
Мой спомен бледен,
изпълнен с рухнали мечти,
върни цвета вълшебен,
върни изминалите дни.

Мой спомен свиден,
за приказки невъзродими,
за живота мирен,
за игрите ни неповторими.

Мой спомен бляскав,
мислите изпълваш ти с тъга.
Тука да живея исках -
сега далече е реалността.

Мой спомен вечен,
тук оставих своята душа
и дома далечен,
оставих тука хиляди неща.

Мой спомен тих,
още ме разкъсваш ти.
Никога не си простих,
че напуснах своите земи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пиши виниги, за да можем да се наслаждаваме на красивата ти поезия!
  • прекрасно,наиситна умееш да пишеш и то страхотно
  • !!!*
    Много!
  • подреден... спретнат стих... и казва много...

    стана ми тъжно на края... където искаш там трябва да бъдеш... непростимо е да оставиш сърцето си другаде...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....