5 сент. 2007 г., 15:44

Може би

1K 0 27
Ще отшумя,
като прелюдия от Бах.
Ще отшумя
без перспектива.
Бюрократично,
със замах,
ще ме задраскат
от архивите.
Ще бъда спомен -
мил кретен
или заспала чучулига.
Под кръста си,
обвит в сатен,
усмихнато
ще ти намигна.
Ще бъде тихо.
Ще боли.
В косите
ще се скрие вятър.
Минута-две
ще помълчиш.
Раздяла тиха.
На приятели.
Живот му казват.
Като ден
се ражда,
бърза,
даже тича.
И само някой
нероден
не знае що е
да обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...