5 сент. 2007 г., 15:44

Може би

997 0 27
Ще отшумя,
като прелюдия от Бах.
Ще отшумя
без перспектива.
Бюрократично,
със замах,
ще ме задраскат
от архивите.
Ще бъда спомен -
мил кретен
или заспала чучулига.
Под кръста си,
обвит в сатен,
усмихнато
ще ти намигна.
Ще бъде тихо.
Ще боли.
В косите
ще се скрие вятър.
Минута-две
ще помълчиш.
Раздяла тиха.
На приятели.
Живот му казват.
Като ден
се ражда,
бърза,
даже тича.
И само някой
нероден
не знае що е
да обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...