16 янв. 2008 г., 09:31

Може би

866 0 2

Може би, ако не се бяхме срещнали, сега щях да съм щастлива с друг.

Дали?

Може би, ако не те бях обикнала, сега нямаше да се давя в сълзите си.

Дали?

Може би, ако те обичах малко повече, нямаше да изгарям от болка, че те загубих.

Дали?

Може би, ако не се преструваше, че ме обичаш толкова много, нямаше да се чувствам толкова предадена, пренаранена...

Дали?

Може би ще си простим и ще се забравим.

Може би ще заличим спомените си заедно, ще срещнем по-добри и по-лоши от нас самите.

Може би ще се научим да живеем в самота. Ще бъдем лицемерни към самите себе си.

Може би ще погребем истинските си чувства и ще възродим нови - фалшиви.

Може би ще превърнем сърцата си в лед.

Но дали?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....