16.01.2008 г., 9:31

Може би

864 0 2

Може би, ако не се бяхме срещнали, сега щях да съм щастлива с друг.

Дали?

Може би, ако не те бях обикнала, сега нямаше да се давя в сълзите си.

Дали?

Може би, ако те обичах малко повече, нямаше да изгарям от болка, че те загубих.

Дали?

Може би, ако не се преструваше, че ме обичаш толкова много, нямаше да се чувствам толкова предадена, пренаранена...

Дали?

Може би ще си простим и ще се забравим.

Може би ще заличим спомените си заедно, ще срещнем по-добри и по-лоши от нас самите.

Може би ще се научим да живеем в самота. Ще бъдем лицемерни към самите себе си.

Може би ще погребем истинските си чувства и ще възродим нови - фалшиви.

Може би ще превърнем сърцата си в лед.

Но дали?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...