Може би някой ден ще разбереш
какво съм искала.
Може би някой ден ще разбереш защо.
Може би никой никога няма да разбере.
Може би никой до мен няма да спре.
Едно малко сърчице имах аз.
Дадох го на теб,за да го пазиш.
А ти в огъня на мрака го хвърли и поля с газ.
Да горя още ли искаш,това ли?
Кажи да,моля те, кажи да!!
Защо,питаш ти?
Защото аз на инат ще го извадя
от газта и тази помия ще измия...
Твоето сърце ще взема,но ще го пазя аз.
Да,точно така,ще го пазя.
Защото както моето сърце
при теб изпитва болка от
изгарящия огън на омразата,
така при мен ще изпита тази
от сковаващия студ и лед.
Може би след това ще ме молиш за прошка,
но хиляди пъти аз съм ти казвала:
Прошка се дава,но само веднъж!
Сбогом ти казвам аз,сбогом.
Във Ада ти няма да отидеш на топло.
На Дявола недей се моли.
Аз сърцето ти ще пазя
в болката на студа и леда.