Dec 23, 2004, 1:48 AM

Може би

  Poetry
1.5K 0 0
Може би някой ден ще разбереш
какво съм искала.
Може би някой ден ще разбереш защо.
Може би никой никога няма да разбере.
Може би никой до мен няма да спре.
Едно малко сърчице имах аз.
Дадох го на теб,за да го пазиш.
А ти в огъня на мрака го хвърли и поля с газ.
Да горя още ли искаш,това ли?
Кажи да,моля те, кажи да!!
Защо,питаш ти?
Защото аз на инат ще го извадя
от газта и тази помия ще измия...
Твоето сърце ще взема,но ще го пазя аз.
Да,точно така,ще го пазя.
Защото както моето сърце
при теб изпитва болка от
изгарящия огън на омразата,
така при мен ще изпита тази
от сковаващия студ и лед.
Може би след това ще ме молиш за прошка,
но хиляди пъти аз съм ти казвала:
Прошка се дава,но само веднъж!
Сбогом ти казвам аз,сбогом.
Във Ада ти няма да отидеш на топло.
На Дявола недей се моли.
Аз сърцето ти ще пазя
в болката на студа и леда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ю-то All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...