Dec 23, 2004, 1:48 AM

Може би

  Poetry
1.5K 0 0
Може би някой ден ще разбереш
какво съм искала.
Може би някой ден ще разбереш защо.
Може би никой никога няма да разбере.
Може би никой до мен няма да спре.
Едно малко сърчице имах аз.
Дадох го на теб,за да го пазиш.
А ти в огъня на мрака го хвърли и поля с газ.
Да горя още ли искаш,това ли?
Кажи да,моля те, кажи да!!
Защо,питаш ти?
Защото аз на инат ще го извадя
от газта и тази помия ще измия...
Твоето сърце ще взема,но ще го пазя аз.
Да,точно така,ще го пазя.
Защото както моето сърце
при теб изпитва болка от
изгарящия огън на омразата,
така при мен ще изпита тази
от сковаващия студ и лед.
Може би след това ще ме молиш за прошка,
но хиляди пъти аз съм ти казвала:
Прошка се дава,но само веднъж!
Сбогом ти казвам аз,сбогом.
Във Ада ти няма да отидеш на топло.
На Дявола недей се моли.
Аз сърцето ти ще пазя
в болката на студа и леда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ю-то All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...