Може би безнадеждно беше
и просто трябваше да се предам,
но мисля, че бе неизбежно това,
на теб съществуването си да отдам.
Може би ме заблуди с безброй лъжи,
възползвайки се от слабостта,
не зачитайки чувствата...
Може би всичко бе измама
и любовта бе просто камуфлаж,
може би свободата бе напразно пропиляна
и може би съзнателно не исках да приема твоя добре прикрит шантаж.
Може би трябваше да избягам
и тогава нямаше да страдам,
нямаше да чувствам мечтите си разбити
и надеждите с дупки от куршуми нямаше да бъдат пробити..
Но идеята, че за теб всичко е игра, не ми допадна
и затворих си очите за реалността,
и предпочетох да живея с мисълта,
че любовта ще бъде пренесена във вечността.

И може би раните ще заздравеят

и болката ще спре,
и твоят образ в моето съзнание ще избледнее,
може би, но надали...