8 сент. 2011 г., 22:50

Може би

942 0 1

Може би безнадеждно беше
и просто трябваше да се предам,
но мисля, че бе неизбежно това,
на теб съществуването си да отдам.
Може би ме заблуди с безброй лъжи,
възползвайки се от слабостта,
не зачитайки чувствата...
Може би всичко бе измама
и любовта бе просто камуфлаж,
може би свободата бе напразно пропиляна
и може би съзнателно не исках да приема твоя добре прикрит шантаж.
Може би трябваше да избягам
и тогава нямаше да страдам,
нямаше да чувствам мечтите си разбити
и надеждите с дупки от куршуми нямаше да бъдат пробити..
Но идеята, че за теб всичко е игра, не ми допадна
и затворих си очите за реалността,
и предпочетох да живея с мисълта,
че любовта ще бъде пренесена във вечността.

И може би раните ще заздравеят

и болката ще спре,
и твоят образ в моето съзнание ще избледнее,
може би, но надали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йо Хейтс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...