8 сент. 2011 г., 22:50

Може би

939 0 1

Може би безнадеждно беше
и просто трябваше да се предам,
но мисля, че бе неизбежно това,
на теб съществуването си да отдам.
Може би ме заблуди с безброй лъжи,
възползвайки се от слабостта,
не зачитайки чувствата...
Може би всичко бе измама
и любовта бе просто камуфлаж,
може би свободата бе напразно пропиляна
и може би съзнателно не исках да приема твоя добре прикрит шантаж.
Може би трябваше да избягам
и тогава нямаше да страдам,
нямаше да чувствам мечтите си разбити
и надеждите с дупки от куршуми нямаше да бъдат пробити..
Но идеята, че за теб всичко е игра, не ми допадна
и затворих си очите за реалността,
и предпочетох да живея с мисълта,
че любовта ще бъде пренесена във вечността.

И може би раните ще заздравеят

и болката ще спре,
и твоят образ в моето съзнание ще избледнее,
може би, но надали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йо Хейтс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....