Може би аз, а може би ти бе по-умният в тази игра
и захвърли на дявола всичко, помъкнал си кръста в нощта?!
И когато часовникът млъкне и животът бездънно заспи,
побелели от прах ще се търсим - може би аз, а може би ти...
Може би ти, а може би аз полудях от безсилие сиво
и безумно се лутах по пътя, опрощение търсейки живо?!
И когато ни времето върне и за примирие удари час,
кой ще си проси разплата? Може би ти, а може би аз?!
Може би аз, а може би ти да се сърдиш на себе си искаш,
а виж, догоря ни свещта... сърцето ми в шепата стискаш...
Остави го, след теб е ненужно, обгорено е и не тупти!
Аз не искам го, кой ще го вземе? Може би аз, а може би ти?
© Дида Христозова Все права защищены