24 апр. 2006 г., 17:53

МОЖЕ БИ РЕДЯ...

766 0 5

 

 

Може би редя

недодялано слова,

но не съм учил

аз никога за това.

Правя го понеже не мога

с молив и четка

да пресъздам очите,

що ме от дълго време

вълнуват в мечтите.

 

Глупак съм бил,

от любов оглупял,

и глупак ще бъда аз.

Но не искам да живея

без нея

дори и един час.

 

Смисъл тя дава

на живота отново.

Затова за нея

всяко сърце е готово.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мненията! Към Вероника: Може-е-е! Може-е-е-е-е! Защото не поглеждаме втори път! А се влюбваме винаги от пръв поглед! Представяш ли си колко неща на този свят щяха да останат ненаписани, ако отправяхме и втори поглед? Ужас, не ми се и мисли!...
  • Личи си, че това, което пишеш идва направо от сърцето. Поздравче!
  • Да!
    Благодаря за този остроумен отговор.Мисля , че си прав!
  • Към Диана: Това е просто едно признание, един щрих върху листа и нищо повече. Колко от нас биха си признали за това? Е, аз не се срамувам да го направя!
  • Още много трябва да работиш върху това стихо!
    Досадно и наивно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...