ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
24.04.2006 г., 17:53

МОЖЕ БИ РЕДЯ...

758 0 5

 

 

Може би редя

недодялано слова,

но не съм учил

аз никога за това.

Правя го понеже не мога

с молив и четка

да пресъздам очите,

що ме от дълго време

вълнуват в мечтите.

 

Глупак съм бил,

от любов оглупял,

и глупак ще бъда аз.

Но не искам да живея

без нея

дори и един час.

 

Смисъл тя дава

на живота отново.

Затова за нея

всяко сърце е готово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Благодаря за мненията! Към Вероника: Може-е-е! Може-е-е-е-е! Защото не поглеждаме втори път! А се влюбваме винаги от пръв поглед! Представяш ли си колко неща на този свят щяха да останат ненаписани, ако отправяхме и втори поглед? Ужас, не ми се и мисли!...
  • maeva_va
    maeva_va
    Личи си, че това, което пишеш идва направо от сърцето. Поздравче!
  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    Да!
    Благодаря за този остроумен отговор.Мисля , че си прав!
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Към Диана: Това е просто едно признание, един щрих върху листа и нищо повече. Колко от нас биха си признали за това? Е, аз не се срамувам да го направя!
  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    Още много трябва да работиш върху това стихо!
    Досадно и наивно!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0