22 нояб. 2020 г., 19:26

Може би си бил обичан и преди

787 0 0

В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе. 
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. 
В незабравими спомени пътувам
към нашето сърце. 
Не се обръщам, не тъгувам.
За какво ми е тъга. 
В спомените си сънувам тебе и снега. 
За какво ми е да плувам, 
когато мога звезда да загася, 
за какво ми е да чувам,
когато мога да простя.
За какво ми е небе, за какво ми е земя, 
не съм змия, не мога да пълзя,
а в спомените си... летя. 
За какво ми е света,
в спомените  си сънувам..
тебе и снега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...