Любовта е болка несравнима, колко ли души е тя ранила нежно, леко пробожда ги с кинжал с сърцето. Със злато обкован, със кръв пропит Избърсваш покапалите капки кръв за миг. Събираш стъкълцата разпилени и луташ се в безкраен лабиринт, от глупави надежди и копнежи. Кога ли случиха се толкова промени, как всичко рухна изведнъж докато кротко си ръмеше дъжд. Как гледахте звездите във захлас, а сега не си никоя за него, не си нали, признай си го на глас! Какво пък толкова животът продължава. Шептиш си ти, а сърцето ти кротко ридае, но това в крайна сметка кого го касае!? Проливаш сълза след сълза, но дъждът е виновен, той излива пороя в душата ти, като в пролетен ден замъглен от лъжи и нападки, където дните са дълги, а нощите кратки Нощите, когато той ти шептеше, че ти ще бъдеш негово цвете, а ти отговаряше с кротка усмивка под меката, топла завивка. Цветовете все още бяха ярки, когато си разменяхте погледи жарки и болките спираха само, когато се опреше на неговото рамо. Дори да беше непрогледен мрак Ти знаеше, че той ще бъде там и пак ще те прегърне както само той умее и ще накара даже слънцето да се засмее. Но всичко свърши, как така, дори и ти самата не разбра. Как не усети полъха на този леден вятър, който сложи край на романса ви кратък. Усмихваш се през сълзи на това, колко странна е тази ваша съдба. Миговете ви заедно бяха кратки, но целувките двойно по-страстни. Всяка прегръдка беше последна, всеки поглед по-мил от преди всяка ласка беше по-нежна, всеки допир- като морския бриз... спри, недей плака за него, кажи му така: `Обичам те. Нима не ме обичаш вече? Какъв си ти за мене тази вечер? Жив спомен или отминала надежда, отнесе те виелицата снежна. Красив финал на грозното начало това чувство е изцяло завладяло и душата и сърцето ми кървящо, аз винаги ще те обичам страстно, и сега отправям аз към тебе зов да бъдеш вечно моята любов.` ако не отговори с `да` такава ще е твоята съдба да молиш любовта отново да ти даде парче от свойта плът, пък дори и да го заплатиш със кръв. Истината е, че любовта е мъничко жестока и на нея тежък й е бил живата! Но ако й предложиш сделка, Тя ще ти прати снопче със надежда, ако й кажеш, че ще търсиш пак и няма да обърнеш гръб от страх, тогава няма да те цели със кинжали, пък били и златно обковани, сърцето ти ще се отвори и любовта отново ще ти проговори със нейния език красив, на който е написан този стих. Разбра го нали? Значи си влюбен и ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.