2 oct 2006, 13:44

Може би звучи банално, но... 

  Poesía
790 0 0
Любовта е болка несравнима,
колко ли души е тя ранила
нежно,
леко
пробожда ги с кинжал с сърцето.
Със злато обкован,
със кръв пропит
Избърсваш покапалите капки кръв за миг.
Събираш стъкълцата разпилени
и луташ се в безкраен лабиринт,
от глупави надежди и копнежи.
Кога ли случиха се толкова промени,
как всичко рухна изведнъж
докато кротко си ръмеше дъжд.
Как гледахте звездите във захлас,
а сега не си никоя за него, не си нали,
признай си го на глас!
Какво пък толкова животът продължава.
Шептиш си ти, а сърцето ти кротко ридае,
но това в крайна сметка кого го касае!?
Проливаш сълза след сълза, но дъждът е виновен,
той излива пороя в душата ти, като в пролетен ден
замъглен от лъжи и нападки,
където дните са дълги, а нощите кратки
Нощите, когато той ти шептеше,
че ти ще бъдеш негово цвете,
а ти отговаряше с кротка усмивка под меката,
топла завивка.
Цветовете все още бяха ярки,
когато си разменяхте погледи жарки
и болките спираха само,
когато се опреше на неговото рамо.
Дори да беше непрогледен мрак
Ти знаеше, че той ще бъде там
и пак
ще те прегърне както само той умее
и ще накара даже слънцето да се засмее.
Но всичко свърши, как така, дори и ти самата не разбра.
Как не усети полъха на този леден вятър,
който сложи край на романса ви кратък.
Усмихваш се през сълзи на това,
колко странна е тази ваша съдба.
Миговете ви заедно бяха кратки,
но целувките двойно по-страстни.
Всяка прегръдка беше последна,
всеки поглед по-мил от преди
всяка ласка беше по-нежна,
всеки допир- като морския бриз...
спри, недей плака за него,
кажи му така:
`Обичам те.
Нима не ме обичаш вече?
Какъв си ти за мене тази вечер?
Жив спомен или отминала надежда,
отнесе те виелицата снежна.
Красив финал на грозното начало
това чувство е изцяло завладяло
и душата и сърцето ми кървящо,
аз винаги ще те обичам страстно,
и сега отправям аз към тебе зов
да бъдеш вечно моята любов.`
ако не отговори с `да`
такава ще е твоята съдба
да молиш любовта отново
да ти даде парче от свойта плът,
пък дори и да го заплатиш със кръв.
Истината е, че любовта е мъничко жестока
и на нея тежък й е бил живата!
Но ако й предложиш сделка,
Тя ще ти прати снопче със надежда,
ако й кажеш, че ще търсиш пак
и няма да обърнеш гръб от страх,
тогава няма да те цели със кинжали,
пък били и златно обковани,
сърцето ти ще се отвори
и любовта отново ще ти проговори
със нейния език красив,
на който е написан този стих.
Разбра го нали?
Значи си влюбен и ти!

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??