21 окт. 2008 г., 09:19

Можем

1.1K 0 8
 

Ангелите сдобиха се с черни одежди

и забавляват се дяволски с кървящите ни души.

Горят сълзите лицата ни, но пазим последни, нереални, скъпи надежди. . .

Силни сме, въпреки страданията неизпяти, но истински.

И на клада често горят ни страховете наши.

Несигурност изпитваме понякога и в собствените убеждения.

Шарени сме! Успяваме усмихнати да бъдем и след унищожителни порои.

Защото знаем - Слънцето отново ще проблесне, дарявайки ни с радост и вълнения.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...