21 окт. 2008 г., 09:19

Можем

1.1K 0 8
 

Ангелите сдобиха се с черни одежди

и забавляват се дяволски с кървящите ни души.

Горят сълзите лицата ни, но пазим последни, нереални, скъпи надежди. . .

Силни сме, въпреки страданията неизпяти, но истински.

И на клада често горят ни страховете наши.

Несигурност изпитваме понякога и в собствените убеждения.

Шарени сме! Успяваме усмихнати да бъдем и след унищожителни порои.

Защото знаем - Слънцето отново ще проблесне, дарявайки ни с радост и вълнения.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...