Ангелите сдобиха се с черни одежди
и забавляват се дяволски с кървящите ни души.
Горят сълзите лицата ни, но пазим последни, нереални, скъпи надежди. . .
Силни сме, въпреки страданията неизпяти, но истински.
И на клада често горят ни страховете наши.
Несигурност изпитваме понякога и в собствените убеждения.
Шарени сме! Успяваме усмихнати да бъдем и след унищожителни порои.
Защото знаем - Слънцето отново ще проблесне, дарявайки ни с радост и вълнения.