11 янв. 2007 г., 16:21

Мойсей съм аз 

  Поэзия
584 0 13



 

Мойсей съм аз и тук отново

чрез слово, не замръзнало, готово,

а с проникновение знайно,

на озарение безкрайно,

сред поети плахи, онемели

разгонвам призраци, освирепели,

които са с души проклети

и в самолюбие заклети,

което прави днешния ни ден

да бъде пак и пак несътворен

и битието, с жестока паст,

ни мачка с лицемерна власт.

Затуй перото в срам гори-

хиените крещят:”А ти поспри!”

но множество беди, съмнения

връхлитат като притеснения

и чувство мило и омайно

прекършва ритъма си трайно

в среда безкрайно променлива,

в гранична област причудлива,

а там стихии, развилнели

безумно с отвъдно са се слели,

че човекът, в любов роден,

загръщат приживе в креп студен

и свикнахме – бездушни, слепи,

да дремем в ситуации нелепи,

а поезия балсам налива

с позицията си горделива,

създавайки безумно настроения

от интимни мигновения,

в които буйната човешка страст

прохожда, но в хватката на сласт.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "пишещият не е плах,
    когато е конкретен
    и не чувства страх"



  • Кажи конкретно - кой виждаш плах
    нима допускаш че аз изпитвам срах.
    Това че всеки посрещам със усмивка
    е чисто пожелателно, не е преструвка.
    Не мисли че в стиха ти себе си видях
    Желая всеки да избира сам, аз посмях.
  • Изследвам аз процесите конкретно
    и всичко казано е тъй коректно,
    дори да вземем този показател,
    че сочиш нещо като знаменател.
    В разговора тук, сега се виж-
    аз казах, но какво пък ти твърдиш:
    посочвам аз реално тез поети,
    единствено със себе си заети,
    но виж "поети" - не членувам,
    ще кажа без да се срамувам,
    че пишещият не е плах,
    когато е конкретен и не чувства страх.

  • Поетите нямат плах подхот.
    Недей слага общ знаменател.
    Ала едва ли искащ Дон Кихот
    отново да се появи, приятел.
    Какъв е смисъла да се спори
    и да се борим срещу ветрове?
    Намираме си всички отговори
    макар и в различни светове.
    Не се ли сещаш, че сред хаоса
    и в стремежа да се опазиш
    всеки иска решавайки въпроса
    да си запази и спокойния оазис.

    Интересен стих Валери, размисли ме.

    Поздрав и усмивка.
  • Мери,
    За теб със сигурност мога да кажа, че си събудена и въодушевена.Но ако си кажем що е съвременна поезия, ще решим маса въпроси по събуждането и въодушевяването.
    Поздрав!
  • Опасна хватка, Джак! Новалис млад е прозрял, че от нея малцина са се отървали!
    Поздрав!
  • Хм! Фен? Това трябва да е нещо сериозно, Патриция? Аз какъв ти се падам в този случай? Ставаме роднини ли?
    Бре, че се обърках!?
  • Ставаме три струва ми се ще дойде ли времето да се въодушевим и събудим?
  • Харесвам поезията ти, Валери! Твой фен съм!
  • Към Кити:

    Поведението анонимно
    винаги остава си противно,
    но сега чудесно то говори-
    трудничко му е да се престори.

  • Галантно се представи: Кити
    и каза, че й е приятно
    с очи усмихнати, открити,
    че няма връщане обратно.

  • Някой въобще не дреме, анонимно оценява и се е покрил
    Но настроенията са чудесни
  • Приятно ми е да се запознаем!
    Поздрави, Валери
Предложения
: ??:??