Мойсей съм аз
Мойсей съм аз и тук отново
чрез слово, не замръзнало, готово,
а с проникновение знайно,
на озарение безкрайно,
сред поети плахи, онемели
разгонвам призраци, освирепели,
които са с души проклети
и в самолюбие заклети,
което прави днешния ни ден
да бъде пак и пак несътворен
и битието, с жестока паст,
ни мачка с лицемерна власт.
Затуй перото в срам гори-
хиените крещят:”А ти поспри!”
но множество беди, съмнения
връхлитат като притеснения
и чувство мило и омайно
прекършва ритъма си трайно
в среда безкрайно променлива,
в гранична област причудлива,
а там стихии, развилнели
безумно с отвъдно са се слели,
че човекът, в любов роден,
загръщат приживе в креп студен
и свикнахме – бездушни, слепи,
да дремем в ситуации нелепи,
а поезия балсам налива
с позицията си горделива,
създавайки безумно настроения
от интимни мигновения,
в които буйната човешка страст
прохожда, но в хватката на сласт.
© Валери Рибаров All rights reserved.
