3 сент. 2009 г., 00:27

Мокра

877 0 0

Мокра

Дъждът мокри косите.

Ти стоиш студен,

за кой ли път подред.

С пълна сила

се завръща моят ужас.

Да не знам за мислите ти,

да не сме приятели.

Росата мокри пръстите.

Ти стоиш завладян

от поредния си блян.

Трудно е да те достигна 

или пък да те изтрия.

Мокрите ми дрехи прозират.

Не мога да те крия самотно

в сърцето ми свито.

Не мога да те обичам до смърт

или до лудост.

Не съм ти нужна мъртва.

Кожата ми влажна е,

със съмнения пропита .

Съмнявам се, че ме виждаш.

Съмнявам се, че ме мислиш.

Съмнявам се, че ме искаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...