Мокра

Дъждът мокри косите.

Ти стоиш студен,

за кой ли път подред.

С пълна сила

се завръща моят ужас.

Да не знам за мислите ти,

да не сме приятели.

Росата мокри пръстите.

Ти стоиш завладян

от поредния си блян.

Трудно е да те достигна 

или пък да те изтрия.

Мокрите ми дрехи прозират.

Не мога да те крия самотно

в сърцето ми свито.

Не мога да те обичам до смърт

или до лудост.

Не съм ти нужна мъртва.

Кожата ми влажна е,

със съмнения пропита .

Съмнявам се, че ме виждаш.

Съмнявам се, че ме мислиш.

Съмнявам се, че ме искаш.