29 янв. 2005 г., 14:00

Молба

1.7K 0 14
Не тръгвай!
Виж няма автобуси.
Трамваите са за депо.
Такситата препускат
намигайки с червеното око.
Не тръгвай!
Виж не те докосвам.
В косата ти- безумно млад
единствен вятъра прахосва
на люляка забравения аромат.
Не тръгвай!
Имам право
на топлина от две ръце…
Не можем да сме тяло в тяло,
душа в душа да сме поне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е да знаеш, че има хора настроени на същата честота като твоята, усещането за съпричастност е неповторимо!
  • Кой написа оценка по-малка от 6-ца на това прекрасно стихотворение? Нямат край злобарите. От мене 6 - много е красиво!
  • Здравче все пак участвах в конкурс за СМС поезия ( е по-точно сина ми изпрати мои неща) Има ме в сборника
    А нима някой който има издадени 10 стихосбирки е поет?
    Познавам такъв човек
    Честно казано има само едно-две стихотворения останалото е ...( без коментар )
    На ден пише по поне по 5 любовни стихотворения
    Имам самочувствие не си мисли че съм много скромен
    Причината е проста:
    Спечелих най-важния конкурс - просто четиристишие, което бях забравил,
    е пазено от човека, на който го бях посветил, цели 30 години.
    Преведено е от един от най големите философи на миналия век на аглийски
    Какво са някакви конкурси
    Благодаря на всички които са писали отзиви
    И специално на Жени, която нарочно (или без да иска ) ме радва с отзивите си

  • Ех, Дайк, отново си уцелил право в десятката. Красив е стихът ти...
  • Толкова е нежно..Браво на автора!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...