5 мар. 2020 г., 07:56

Молебен за дъжд

1.4K 0 2

      Колко тихо вали...

      Господи!

      Колко тихо вали...

      А в душата -

      молебен за дъжд!

 

      Пукнатините в мен

      ме разграждат до кръв

      и подземната магма кипи...

      В кой ли миг

      ще избликне навън

      и безкрай 

      ще души,ще руши!

     

      Аз не искам

      в покоя,след този метеж,

      да се взирам в лица  -

      обгорели...

      Всеки спомен за тях,

      в мен ще бъде стремеж

      стократно -

      да бъда погребана!

 

     Господи!

     Моля те,дай на дъжда

     тежки,оловни капки!

     Всяка да има

     за прицел - мъжа,

     който жаден

     в пустинята

     крачи...

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...