gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
Mar 5, 2020, 7:56 AM

Молебен за дъжд

  Poetry » Love
1.4K 0 2

      Колко тихо вали...

      Господи!

      Колко тихо вали...

      А в душата -

      молебен за дъжд!

 

      Пукнатините в мен

      ме разграждат до кръв

      и подземната магма кипи...

      В кой ли миг

      ще избликне навън

      и безкрай 

      ще души,ще руши!

     

      Аз не искам

      в покоя,след този метеж,

      да се взирам в лица  -

      обгорели...

      Всеки спомен за тях,

      в мен ще бъде стремеж

      стократно -

      да бъда погребана!

 

     Господи!

     Моля те,дай на дъжда

     тежки,оловни капки!

     Всяка да има

     за прицел - мъжа,

     който жаден

     в пустинята

     крачи...

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

The work is a contestant:

Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници

21 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0