Молебен за дъжд

5.03.2020 г., 7:56 ч.

Поезия » Любовна

1002 0 2

Колко тихо вали...

Господи!

Колко тихо вали...

А в душата -

молебен за дъжд!

Пукнатините в мен

ме разграждат до кръв

и подземната магма кипи...

В кой ли миг

ще избликне навън

и безкрай

ще души,ще руши!

Аз не искам

в покоя,след този метеж,

да се взирам в лица -

обгорели...

Всеки спомен за тях,

в мен ще бъде стремеж

стократно -

да бъда погребана!

Господи!

Моля те,дай на дъжда

тежки,оловни капки!

Всяка да има

за прицел - мъжа,

който жаден

в пустинята

крачи...

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

gamarima (Маргарита Петрова)

2020-03-10T18:08:39+02:00

И аз се радвам,когато стиховете ми докоснат някого!Благодаря ти!
ИнаКалина

2020-03-10T06:24:47+02:00

Интересен стих и пак ме поставяш на изпитание... няма гласове, но пък се наслаждавам на поезия... Поздравявам те!