Молебен за дъжд
Колко тихо вали...
Господи!
Колко тихо вали...
А в душата -
молебен за дъжд!
Пукнатините в мен
ме разграждат до кръв
и подземната магма кипи...
В кой ли миг
ще избликне навън
и безкрай
ще души,ще руши!
Аз не искам
в покоя,след този метеж,
да се взирам в лица -
обгорели...
Всеки спомен за тях,
в мен ще бъде стремеж
стократно -
да бъда погребана!
Господи!
Моля те,дай на дъжда
тежки,оловни капки!
Всяка да има
за прицел - мъжа,
който жаден
в пустинята
крачи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
