10 нояб. 2010 г., 20:38

Молитва

1K 0 14

Няма на църква да ида,

ще застана ей тук, под дървото -

теб ще дочакам, да видя,

как въртиш на света колелото.

 

Свещи не искам да паля -

ще ми светят отгоре звездите,

сини огньове наклали

на бездомна луна край полите.

 

Ничком не падам – изправен,

не да даваш те моля - да вземеш -

нравът, на карти раздаден

и мечтите, родени без време.

 

Всичко ти връщам обратно -

и късмет, и пари, и успехи,

взимай и птичето златно,

и блестящите бойни доспехи.

 

Искам, обаче, в замяна

летен порив, тъгата наесен,

да събирам сред диви поляни

на щурците любовната песен.

 

В обич без край да се вричам

и, протегнал ръка в тъмнината,

с вечното мое момиче

да посрещнем отново зората.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вакрилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...