Молитва
Няма на църква да ида,
ще застана ей тук, под дървото -
теб ще дочакам, да видя,
как въртиш на света колелото.
Свещи не искам да паля -
ще ми светят отгоре звездите,
сини огньове наклали
на бездомна луна край полите.
Ничком не падам – изправен,
не да даваш те моля - да вземеш -
нравът, на карти раздаден
и мечтите, родени без време.
Всичко ти връщам обратно -
и късмет, и пари, и успехи,
взимай и птичето златно,
и блестящите бойни доспехи.
Искам, обаче, в замяна
летен порив, тъгата наесен,
да събирам сред диви поляни
на щурците любовната песен.
В обич без край да се вричам
и, протегнал ръка в тъмнината,
с вечното мое момиче
да посрещнем отново зората.
© Вакрилов All rights reserved.
