10.11.2010 г., 20:38

Молитва

1K 0 14

Няма на църква да ида,

ще застана ей тук, под дървото -

теб ще дочакам, да видя,

как въртиш на света колелото.

 

Свещи не искам да паля -

ще ми светят отгоре звездите,

сини огньове наклали

на бездомна луна край полите.

 

Ничком не падам – изправен,

не да даваш те моля - да вземеш -

нравът, на карти раздаден

и мечтите, родени без време.

 

Всичко ти връщам обратно -

и късмет, и пари, и успехи,

взимай и птичето златно,

и блестящите бойни доспехи.

 

Искам, обаче, в замяна

летен порив, тъгата наесен,

да събирам сред диви поляни

на щурците любовната песен.

 

В обич без край да се вричам

и, протегнал ръка в тъмнината,

с вечното мое момиче

да посрещнем отново зората.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вакрилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...