30 нояб. 2010 г., 21:34

Молитва

1.9K 0 5

                         Молитва

 

Подари ми нощта,

когато повярваш изцяло,

че мой си и твоя съм аз.

Кажи ми го простичко, ясно

и аз ще разтворя душа.

 

Дари ми своята нежност

вместо букет от цветя.

Удави ме в онази безбрежност

на чувства най-топли в света.

 

Искам твоето тяло,

защото съм твоя жена.

Имай ме, изпий ме изцяло,

но подари ми нощта.


                                    1994, Завет

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Корнелия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет!
    Това е магията на стиха-а именно, че не е податлив на времето!
    Запазва силата и посланието си завинаги !
    Поздравления за стиха!
  • Искрено и красиво написано!
    С пожелания да е все така!
  • Стихотворението е пропито с романтика, женственост, неистово силна емоционалност, нежна любов, прерастваща в еротична експлозия. От него лъха чувство на неутолома жажда за ласки, обич и...глад за страстно преливане на две души и две тела в едно цяло. Завладяващо и красиво!
  • Благодаря.Е,сега след толкова години съм на друго мнение,но...стихът остава.Поддържа духа ми
  • "Имай ме, изпий ме изцяло,
    но подари ми нощта."


    Красив стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...