30.11.2010 г., 21:34

Молитва

1.9K 0 5

                         Молитва

 

Подари ми нощта,

когато повярваш изцяло,

че мой си и твоя съм аз.

Кажи ми го простичко, ясно

и аз ще разтворя душа.

 

Дари ми своята нежност

вместо букет от цветя.

Удави ме в онази безбрежност

на чувства най-топли в света.

 

Искам твоето тяло,

защото съм твоя жена.

Имай ме, изпий ме изцяло,

но подари ми нощта.


                                    1994, Завет

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Корнелия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет!
    Това е магията на стиха-а именно, че не е податлив на времето!
    Запазва силата и посланието си завинаги !
    Поздравления за стиха!
  • Искрено и красиво написано!
    С пожелания да е все така!
  • Стихотворението е пропито с романтика, женственост, неистово силна емоционалност, нежна любов, прерастваща в еротична експлозия. От него лъха чувство на неутолома жажда за ласки, обич и...глад за страстно преливане на две души и две тела в едно цяло. Завладяващо и красиво!
  • Благодаря.Е,сега след толкова години съм на друго мнение,но...стихът остава.Поддържа духа ми
  • "Имай ме, изпий ме изцяло,
    но подари ми нощта."


    Красив стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...