12 янв. 2008 г., 11:06

Молитва

1.1K 0 7
Огледах се за себе си
и търсещи бяха очите.
Открих тонове ереси,
прах и любов,
                          сълзи неизтрити.

Измих греховете, забравих ги.
Раздадох се безкрайна и
                                              безумна.
И когато се пробудих...
                                          от препиване...
Оказах се сама...
                               с кървяща рана...
                    и бездомна.

Пак в очите ти се гледам.
Друга съм. Боже, къде си...?!
Не остана в какво да се заклевам...
Не спазвам клетви - само
                                              интереси.

И пиша за бягство, а тъпча
сърцето, сълзите, тамяна...
Много, Боже, има да се мъча.
Но нали уж в Ада?
        Защо започваш от
                                         Земята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...