Молитва
и търсещи бяха очите.
Открих тонове ереси,
прах и любов,
сълзи неизтрити.
Измих греховете, забравих ги.
Раздадох се безкрайна и
безумна.
И когато се пробудих...
от препиване...
Оказах се сама...
с кървяща рана...
и бездомна.
Пак в очите ти се гледам.
Друга съм. Боже, къде си...?!
Не остана в какво да се заклевам...
Не спазвам клетви - само
интереси.
И пиша за бягство, а тъпча
сърцето, сълзите, тамяна...
Много, Боже, има да се мъча.
Но нали уж в Ада?
Защо започваш от
Земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
