12.01.2008 г., 11:06

Молитва

1.1K 0 7
Огледах се за себе си
и търсещи бяха очите.
Открих тонове ереси,
прах и любов,
                          сълзи неизтрити.

Измих греховете, забравих ги.
Раздадох се безкрайна и
                                              безумна.
И когато се пробудих...
                                          от препиване...
Оказах се сама...
                               с кървяща рана...
                    и бездомна.

Пак в очите ти се гледам.
Друга съм. Боже, къде си...?!
Не остана в какво да се заклевам...
Не спазвам клетви - само
                                              интереси.

И пиша за бягство, а тъпча
сърцето, сълзите, тамяна...
Много, Боже, има да се мъча.
Но нали уж в Ада?
        Защо започваш от
                                         Земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...