Пищя с все сили.
Тиха ли съм?
Опънати жили.
Грешка ли съм?
Тишина.
Не искам прозак,
а небелязани ръце.
Не искам облак,
а красиво лице.
Махнете този мозък!
Махнете нежното сърце!
Удължете ми краката,
тяло - леко като перце,
а между колената -
цял живот побран.
Нека лягам със разврата,
нека ставам с махмурлук,
и любовта в мен да пратя
в най-забутания кът.

Научи ме, Боже, ти, на злоба,
Като другите да съм, желая.
И нека повече не плача,
нека даже вече не мечтая.