15.03.2007 г., 12:16

Молитва

961 0 0
Пищя с все сили.
Тиха ли съм?
Опънати жили.
Грешка ли съм?
Тишина.
Не искам прозак,
а небелязани ръце.
Не искам облак,
а красиво лице.
Махнете този мозък!
Махнете нежното сърце!
Удължете ми краката,
тяло - леко като перце,
а между колената -
цял живот побран.
Нека лягам със разврата,
нека ставам с махмурлук,
и любовта в мен да пратя
в най-забутания кът.

Научи ме, Боже, ти, на злоба,
Като другите да съм, желая.
И нека повече не плача,
нека даже вече не мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...