19 нояб. 2009 г., 02:22

Молитва или...

980 0 1

Едва ли във стиха ще се излея сполучливо,

молитвата ми пак ще се окаже твърде дълга

и все тъй тягостна ще да звучи, плачлива,

изпълнена със горест и със парлива болка.

 

В молитвата ми пак години ще се вплитат,

а в тях ще да чернеят пустинни, черни дни.

Но толкова далече – там сенки ще се скитат,

слънцето  не ще изгрява, огънят  не ще гори.

 

Затуй чети това:

 

Минало и бъдеще са толкоз неизвестни,

а настоящето ме дави, измъчва ме. Боли!

За тази болка май и църквите са тесни,

в тях крясъкът потъва сред каменни стени.

 

Иконите са мрачни, студено гледат всички,

а аз с колене лазя по мрамор, по гранит.

Тамянът ме души, стените ме убиват.

Земята там влече ме, по–силна от магнит.

 

А аз - парче метал, родено във зората,

потъвам във недрата, потъвам в рохка пръст.

Кажи ми ти тогава какво са туй словата,

когато зло те следва, желае жадно мъст.

 

Излизам сам от храма, нощта там ме посреща.

Тя пак е тъй студена, вятърът – от лед.

В гората гъсто-тъмна твари се споглеждат,

клоните се сплитат в затворнически плет.

 

Но бог не ми помага, той гледа безучастно.

В гората вълци гонят коня бързоног.

Молитва да крещя сега ще е напразно,

затуй повтарям само: дий, бягай във галоп.

 

Не, братко мой, не вярвай на измами.

Бог е само зрител, представление сме ние,

а църквата май в него е едва антракта.

Вън публиката чака, вън публиката вие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...