Джудит (Кали Пламенова)
33 48
1 июн. 2010 г., 12:19

Молитва (как да се молим) 

  Поэзия
815 0 4

                                             „Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка“

                                             „Влез в скришната си стаичка, дето                        човешки крак  не е стъпвал“.



Притиха времето и всеки шум,

вятърът не носи ароматност.

Една картина жива в твоя ум

ти дарява любов и необятност.

И виждаш усмивка и слънце,

и чуваш един свят различен.

Покълва в тебе ситно зрънце

и златното така му прилича.

Чуваш свят един неизживян,

а познаваш го до осезаемост.

В безпределието е помечтан

и прошепнат - до изваяност.

И дълбоко в тебе се зараждат

думи, звуци и картини чудни.

Едни ръце невидимо посаждат

любов и сила във градини лунни.

И пак светът проблясва живо,

и чуваш пак шепота на хората.

Но наоколо е сякаш по-красиво

и по-светли са спящите дворове.

А някъде във теб гори искра,

усещаш я със сладка топлина.

Как по-светъл, по-ярък е света?

И се смееш: "Господи, благодаря!"

 

 

 

© Кали Пламенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??