Молитва (как да се молим)
„Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка“
„Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал“.
Притиха времето и всеки шум,
вятърът не носи ароматност.
Една картина жива в твоя ум
ти дарява любов и необятност.
И виждаш усмивка и слънце,
и чуваш един свят различен.
Покълва в тебе ситно зрънце
и златното така му прилича.
Чуваш свят един неизживян,
а познаваш го до осезаемост.
В безпределието е помечтан
и прошепнат - до изваяност.
И дълбоко в тебе се зараждат
думи, звуци и картини чудни.
Едни ръце невидимо посаждат
любов и сила във градини лунни.
И пак светът проблясва живо,
и чуваш пак шепота на хората.
Но наоколо е сякаш по-красиво
и по-светли са спящите дворове.
А някъде във теб гори искра,
усещаш я със сладка топлина.
Как по-светъл, по-ярък е света?
И се смееш: "Господи, благодаря!"
© Кали Пламенова All rights reserved.
