18 окт. 2016 г., 15:23

Молитва за българи в чужбина

2.2K 1 1

Стъпваме тука на своя земя 
и дори да е трудно се справяме.
При нашите близки е чужда твърдта...
и на чужди езици говори се.

Тук се говори на Българска реч
със голямата, главната буква.
Стопля някак си, даже във скреж 
балканският студ да оковава земята.

Майко, Българийо, как тъй можа?
Своите свидни деца да прокудиш.
Хляба да дирят в чужда земя, 
а ти за тях да не линееш...

Боже, стопли им душите със радост!
Дай им утеха, и сила, и мъдрост!
Господи, давят сълзи моят глас, 
но ти ме чуваш, и молитвата сбъдваш.

Имаме чудна, красива земя!
Море, планини, и простори!
Ала, безлюдна, земята ни опустя, 
щом ги няма до нас близките хора...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали е толкова "висока" литерарура или не, не е толкова важно. Но изплаканото, почувстваното, показаната болка е налице. Учудвам се, че даже и в "поезия" коментарите са все по-малко. Не знам не четем ли, време ли нямаме, или грижите и неволите са все повече, за да мислим за душевното! Отдавна не съм надниквал при теб, сега ще прочета последните ти неща.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...