18.10.2016 г., 15:23

Молитва за българи в чужбина

2.2K 1 1

Стъпваме тука на своя земя 
и дори да е трудно се справяме.
При нашите близки е чужда твърдта...
и на чужди езици говори се.

Тук се говори на Българска реч
със голямата, главната буква.
Стопля някак си, даже във скреж 
балканският студ да оковава земята.

Майко, Българийо, как тъй можа?
Своите свидни деца да прокудиш.
Хляба да дирят в чужда земя, 
а ти за тях да не линееш...

Боже, стопли им душите със радост!
Дай им утеха, и сила, и мъдрост!
Господи, давят сълзи моят глас, 
но ти ме чуваш, и молитвата сбъдваш.

Имаме чудна, красива земя!
Море, планини, и простори!
Ала, безлюдна, земята ни опустя, 
щом ги няма до нас близките хора...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали е толкова "висока" литерарура или не, не е толкова важно. Но изплаканото, почувстваното, показаната болка е налице. Учудвам се, че даже и в "поезия" коментарите са все по-малко. Не знам не четем ли, време ли нямаме, или грижите и неволите са все повече, за да мислим за душевното! Отдавна не съм надниквал при теб, сега ще прочета последните ти неща.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...