6 дек. 2016 г., 22:53

Молитвата на любовта...

514 2 8

Молитвата на любовта...

 

Тази буца, този тон в гърлото ми

разбива ме, вдишва ме, захвърля ме-

да вървя по един път осеян в любов

всеки един миг, без да ме остави...

 

И днес съм способна да я изпея,

готова съм да те приема и обичам

ти ме научи, че красотата на любовта

се намира във непредвидимото и вечното...

 

Накара ме да повярвам, че никога

нищо и никой няма да ни я отнеме...

тази сълза в душата ни, която мъката

лекува, разплакваща ни от щастие...

 

Че мога да съм спокойна и в мир

със себе си, каквото и да се случва,

че няма да ми трябват игла и конци

да се зашия в моментите на борба.

 

Че пеперудите в стомаха ми...

няма да са поредната болка,

щом се отразяват в погледа ти,

в усмивката ти, в моите...

 

Че щом се сее любов, любов се жъне

и дори понякога да се оказва любовта

най - голямата болка, е единствената

радост, вдъхновението на всички радости...

 

Че струва си, именно защото е безценна...

Съгласна съм. Такава е. Неповторима.

Незабравима. Винаги различна и уникална.

В теб - единствена, най - прекрасна.

 

Вземи любов моя, моята любов,

отдавам ти живота и смъртта си,

кръвта си и душата си...нощите,

дните си, всеки тон и всяка песен...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Роби! Трогна ме...
  • Чудесен стих за любовта, Лили!..Браво!
  • Благодаря ви сърдечно, приятели! Страхотни сте!
  • Ясна огледална картина на една прекрасна душа!
  • Така е, любовта е буцата на болката и радостта. Прекрасно сравнение и прекрасно послание в прекрасна творба. Следващите редове ме впечатлиха особено:

    " Че мога да съм спокойна и в мир
    със себе си, каквото и да се случва,
    че няма да ми трябват игла и конци
    да се зашия в моментите на борба."

    Красива метафора!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...