6.12.2016 г., 22:53

Молитвата на любовта...

511 2 8

Молитвата на любовта...

 

Тази буца, този тон в гърлото ми

разбива ме, вдишва ме, захвърля ме-

да вървя по един път осеян в любов

всеки един миг, без да ме остави...

 

И днес съм способна да я изпея,

готова съм да те приема и обичам

ти ме научи, че красотата на любовта

се намира във непредвидимото и вечното...

 

Накара ме да повярвам, че никога

нищо и никой няма да ни я отнеме...

тази сълза в душата ни, която мъката

лекува, разплакваща ни от щастие...

 

Че мога да съм спокойна и в мир

със себе си, каквото и да се случва,

че няма да ми трябват игла и конци

да се зашия в моментите на борба.

 

Че пеперудите в стомаха ми...

няма да са поредната болка,

щом се отразяват в погледа ти,

в усмивката ти, в моите...

 

Че щом се сее любов, любов се жъне

и дори понякога да се оказва любовта

най - голямата болка, е единствената

радост, вдъхновението на всички радости...

 

Че струва си, именно защото е безценна...

Съгласна съм. Такава е. Неповторима.

Незабравима. Винаги различна и уникална.

В теб - единствена, най - прекрасна.

 

Вземи любов моя, моята любов,

отдавам ти живота и смъртта си,

кръвта си и душата си...нощите,

дните си, всеки тон и всяка песен...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Роби! Трогна ме...
  • Чудесен стих за любовта, Лили!..Браво!
  • Благодаря ви сърдечно, приятели! Страхотни сте!
  • Ясна огледална картина на една прекрасна душа!
  • Така е, любовта е буцата на болката и радостта. Прекрасно сравнение и прекрасно послание в прекрасна творба. Следващите редове ме впечатлиха особено:

    " Че мога да съм спокойна и в мир
    със себе си, каквото и да се случва,
    че няма да ми трябват игла и конци
    да се зашия в моментите на борба."

    Красива метафора!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...