Dec 6, 2016, 10:53 PM

Молитвата на любовта...

  Poetry » Love
516 2 8

Молитвата на любовта...

 

Тази буца, този тон в гърлото ми

разбива ме, вдишва ме, захвърля ме-

да вървя по един път осеян в любов

всеки един миг, без да ме остави...

 

И днес съм способна да я изпея,

готова съм да те приема и обичам

ти ме научи, че красотата на любовта

се намира във непредвидимото и вечното...

 

Накара ме да повярвам, че никога

нищо и никой няма да ни я отнеме...

тази сълза в душата ни, която мъката

лекува, разплакваща ни от щастие...

 

Че мога да съм спокойна и в мир

със себе си, каквото и да се случва,

че няма да ми трябват игла и конци

да се зашия в моментите на борба.

 

Че пеперудите в стомаха ми...

няма да са поредната болка,

щом се отразяват в погледа ти,

в усмивката ти, в моите...

 

Че щом се сее любов, любов се жъне

и дори понякога да се оказва любовта

най - голямата болка, е единствената

радост, вдъхновението на всички радости...

 

Че струва си, именно защото е безценна...

Съгласна съм. Такава е. Неповторима.

Незабравима. Винаги различна и уникална.

В теб - единствена, най - прекрасна.

 

Вземи любов моя, моята любов,

отдавам ти живота и смъртта си,

кръвта си и душата си...нощите,

дните си, всеки тон и всяка песен...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце, Роби! Трогна ме...
  • Чудесен стих за любовта, Лили!..Браво!
  • Благодаря ви сърдечно, приятели! Страхотни сте!
  • Ясна огледална картина на една прекрасна душа!
  • Така е, любовта е буцата на болката и радостта. Прекрасно сравнение и прекрасно послание в прекрасна творба. Следващите редове ме впечатлиха особено:

    " Че мога да съм спокойна и в мир
    със себе си, каквото и да се случва,
    че няма да ми трябват игла и конци
    да се зашия в моментите на борба."

    Красива метафора!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...