Дали ще те дочакам, светъл ден,
да няма в тебе нито капка злоба?
Нали с любов човекът е роден
и тука е по волята на Бога!
Дали ще те прегърна, светъл ден,
с молитвени криле на птици бели?
Да бъде вяра! Да забият в мен
камбаните ти сладкопойни трели.
Дали ще дойдеш, чакан, светъл ден,
да цъфне в нас надеждата ни ярка?
Животът ни да бъде възкресен,
доброто в нас превърнал в своя мярка.