Мома Златина край река пенлива,

златни си сълзи пролива

и на реката думаше:

Реко льо, реко пенлива

дали си, реко щастлива?

Имаш ли си, реко дечица

или си самотна душица.

Мома Златина край река пенлива,

златни си сълзи пролива,

а реката снага извива

и на Златина продумва:

Моме Златино, златна душица

селските моми са ми дечица.

Моме Златино, как да съм щастлива

щом сълзи ронят, моме

сърце ми се свива, сърце ми се свива.

Мома Златина край река пенлива,

златни си сълзи пролива

и на реката думаше:

Реко льо, реко пенлива

и мойто сърце, реко се свива.

Мама на мойто либе не ме дава,

ще скоча, реко тук да се удава,

ще скоча, реко тук да се удава.

29-01-2019