Момчето, което стоеше под люляка
и стискаше лист с насълзени очи,
момчето, което поглъщаше струята
от топлите слънчеви нежни лъчи,
момчето, което обичаше някога
огромния свят и живущите в него,
момчето, излъгано нявга, от някого,
нещастно бе в тоз ден, за всеки друг ведър.
През сълзи следеше и в листа прочете:
"Не мога да дойда, сега съм заета,
но другия път ще си видя момчето,
обича те мама и праща целувки, ...