Ксиана (Яница Ботева)
78 695
17 мая 2007 г., 09:34

Момчето, което... 

  Поэзия
1140 0 7
Момчето, което стоеше под люляка
и стискаше лист с насълзени очи,
момчето, което поглъщаше струята
от топлите слънчеви нежни лъчи,
момчето, което обичаше някога
огромния свят и живущите в него,
момчето, излъгано нявга, от някого,
нещастно бе в тоз ден, за всеки друг ведър.
През сълзи следеше и в листа прочете:
"Не мога да дойда, сега съм заета,
но другия път ще си видя момчето,
обича те мама и праща целувки,
и поздрави много...". О, стига преструвки!!!
Момчето, което бе нявга обичало
огромния свят и живущите в него,
сега бе разбрало, че има родители,
които омразата крият умело.
Животът в приюта за него бе ад,
в приюта, където отдавна захвърлен,
залъгван с лъжи, че някой ден пак
ще бъде обичан, той вехнеше млад.
Момчето, което стоеше под люляка
и стискаше лист с насълзени очи,
Момчето, което обичаше някога,
умираше в мисли за идните дни.
И ето - не вижда, не мисли, не чувства,
и ето - не тупа туй младо сърце,
и никога вече то няма да вкуси
горчивата тръпка да бъде човек.


март 1994г.

© Яница Ботева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??