Момчето с китара
Не се умсихвай закачливо,
че в парка рано пиша стих.
Китара носиш - посвири ми
и изгони плача ми тих.
Запей, а аз ще ти пригласям.
Виж цъфналата красота.
Във вкъщи ден и нощ сама съм,
а тук съм стрък между трева...
Не те познавам, но със струни
докосна моята душа.
Сега върви! В живота бурен
постигай не една мечта.
Отсреща чака те момиче.
За него роза откъсни!
А в моя стих ще ви закича
с букет от сбъднати мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
