2 мар. 2012 г., 20:53

Момчил

727 0 1

 

Момчил

 

Момчил - много красив той се е родил,

с изумрудено зелени очи,

потъваш в тяхното опиянение,

изпитваш нестихващо романтично вълнение,

даряват нежност,

създават усещане за идилична безбрежност,

чарът им е в неукротимо силни дози,

не, не си мислете за пози,

какви очи... - те не просто те изгарят,

а с излъчването си мечтаят!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Сомова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пламена, когато пишеш, замисляй се КАКВО пишеш - как потъваш в ОПИЯНЕНИЕТО на неговите очи, които с излъчването си МЕЧТАЯТ. И това "романтично вълнение", тази "идилична безбрежност", тези "неукротимо силни дози" - къде е смисълът на подобни изрази? Не забелязваш ли, че нямаш читатели, че никой не коментира. А не си малка, за да не забележиш липсата на логика в изказа си. Прощавай, но тази красота е привидна, чувствата са псевдо, поезията - квази. Замисли се...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...