Момчил

Poesía » De amor

728 0 1

Момчил

Момчил - много красив той се е родил,

с изумрудено зелени очи,

потъваш в тяхното опиянение,

изпитваш нестихващо романтично вълнение,

даряват нежност,

създават усещане за идилична безбрежност,

чарът им е в неукротимо силни дози,

не, не си мислете за пози,

какви очи... - те не просто те изгарят,

а с излъчването си мечтаят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

severianin (Валентин Чернев)

Пламена, когато пишеш, замисляй се КАКВО пишеш - как потъваш в ОПИЯНЕНИЕТО на неговите очи, които с излъчването си МЕЧТАЯТ. И това "романтично вълнение", тази "идилична безбрежност", тези "неукротимо силни дози" - къде е смисълът на подобни изрази? Не забелязваш ли, че нямаш читатели, че никой не коментира. А не си малка, за да не забележиш липсата на логика в изказа си. Прощавай, но тази красота е привидна, чувствата са псевдо, поезията - квази. Замисли се...

2012-03-03T17:53:51+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0