2 mar 2012, 20:53

Момчил

732 0 1

 

Момчил

 

Момчил - много красив той се е родил,

с изумрудено зелени очи,

потъваш в тяхното опиянение,

изпитваш нестихващо романтично вълнение,

даряват нежност,

създават усещане за идилична безбрежност,

чарът им е в неукротимо силни дози,

не, не си мислете за пози,

какви очи... - те не просто те изгарят,

а с излъчването си мечтаят!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Сомова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пламена, когато пишеш, замисляй се КАКВО пишеш - как потъваш в ОПИЯНЕНИЕТО на неговите очи, които с излъчването си МЕЧТАЯТ. И това "романтично вълнение", тази "идилична безбрежност", тези "неукротимо силни дози" - къде е смисълът на подобни изрази? Не забелязваш ли, че нямаш читатели, че никой не коментира. А не си малка, за да не забележиш липсата на логика в изказа си. Прощавай, но тази красота е привидна, чувствата са псевдо, поезията - квази. Замисли се...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...